Българинът е добър дух във "Васил"
" Българинът е... " - всеки от нас може да продължи тази обобщителна фраза по друг метод и в множеството случаи тя няма да звучи доста позитивно. Във " Васил ", дебютния филм на испанската режисьорка Авелина Прат, българинът Васил е като дребен, добър дух, който незабелязано прекатурва света на хората към себе си.
Филмът стъпва върху любопитна история от живия живот: бащата на Авелина за малко приютява у дома си български преселник, който спи на скамейка в парка във Валенсия. Дъщерята в никакъв случай не го вижда, само че разказите на баща ѝ и нейното въображение рисуват най-чудати подробности за този пришелец, който владее виртуозно играта на шах. " Не знаех нищо за България, като се изключи че столицата ѝ е София ", споделя Прат по време на представянето на кино лентата у нас. Охудожествената история на загадъчния мъж (истинското му име е Георги) се трансформира в основа за първия ѝ игрален филм. Бащата, за жалост, не доживява премиерата, само че съумява да прочете сюжета.
Това е първата българска връзка във " Васил ", а втората идва с копродуцентското присъединяване на Activist 38 - или Мина Милева/Весела Казакова, добре познатото режисьорско дуо от " Звярът е още жив ", " Котка в стената " и " Жените в действителност плачат " и финансовата подкрепа на НФЦ. Така в продукцията попада и Иван Бърнев като реализатор на основната роля. Известен със своите комедийни превъплъщения - упражнил ги е към този момент и при международни майстори на киното като Иржи Менцел ( " Обслужвах британския крал " ) - той внася нови нюанси в облика на Васил, написан от Прат. Химията сред него и известния испански артист Кара Елехалде ( " Испанска спекулация " ), в ролята на бащата, заработва незабавно, въпреки че при започване на фотосите Бърнев не знае нито дума испански.
Така се ражда този благ, съкровен, топъл и хуманен филм, който влияе ободряващо като диалог със остарял другар.
" Васил " взема на въоръжение стандартите за пришълеца, който внася ужас в подредения ни свят. Въпреки ненадминатото му майсторство имигрантът е обект на предубеждения в клуба по бридж; въпреки да го е приютил на дивана си и двамата да споделят пристрастеността към шаха, пенсионерът Алфредо разменя единствено дежурни изречения с него и не позволява откровено доближаване. Когато дъщерята, езиковед и преводач, споделя за българина със своя колежка, тя я обстрелва с резултати от Google за корупцията и бедността у нас. Испанската администрация е недружелюбна към безработните без непрекъснат адрес, въпреки че Васил има поддръжката на към този момент интегрираната ирландка Морийн.
Но всичко това е единствено върхът на айсберга. Дълбоко в себе си всеки от героите копнее за непосредственост със себеподобните - и разбирането, че нещата, които ни свързват, са повече от тези, които ни разделят, е току зад ъгъла (макар че тогава Васил към този момент е завил към идващия си адрес, Канарските острови). Краткото " прехвръкване " на българина през живота им отключва потребности, за които не са подозирали - като това татко и щерка най-накрая да си отидат на посетители. Историята за имигранти и тяхното (не)приемане сродява " Васил " с кино лентата на Милева и Казакова " Котка в стената ", само че в случай че те избират сатиричния, социално-реалистичен ключ за своя роман, Авелина Прат го поръсва с една съвсем приказна тактичност и деликатност. Превръща прозата на имиграцията във филм за чудото на човешкото.
Що се отнася до героя Васил, него тя описва по ненадейно великодушен и доблестен метод. Той е колкото тайнствен и непретенциозен, толкова и впечатляващ - с гросмайсторските си умения по шах и бридж, със сръчността да извършва дребни домашни поправки, с ненатрапената си просветеност, с професионализма като готвач (това е работата, която намира в Испания) - засрамвайки с мусаката си даже гърка притежател на ресторанта... А Иван Бърнев, с органичното си наличие и сините си очи, въплъщава безпроблемно всяка от тези негови черти. В по-широк проект " Васил " е прелестна реклама за България - такава, каквато сами мъчно бихме се сетили да си създадем.
" Васил " напълно явно е камерен и нискобюджетен филм, каквито ми се желае (и трябва) да се появяват по-често и у нас. Нищо скъпо, сложнопостановъчно или претенциозно няма в този обикновен роман. Не се случват трагични събития, няма препускащо деяние, ярки костюми или разточителни декори, по-голяма част от фрагментите са снимани в стая или кафене. Не е кой знае какъв брой богат на разговор, защото в, изключително първоначално, испанският речник на основния воин е мощно стеснен. Но във " Васил " паузите приказват, тишината има значение и повече неща се подсказват, в сравнение с се споделят. Резултатът е чудесна малка история, с прелестни актьорски осъществявания и дребни, неуловими детайли, които носят посланието на кино лентата и всеобщия блян за човещина и схващане.
-->
Филмът стъпва върху любопитна история от живия живот: бащата на Авелина за малко приютява у дома си български преселник, който спи на скамейка в парка във Валенсия. Дъщерята в никакъв случай не го вижда, само че разказите на баща ѝ и нейното въображение рисуват най-чудати подробности за този пришелец, който владее виртуозно играта на шах. " Не знаех нищо за България, като се изключи че столицата ѝ е София ", споделя Прат по време на представянето на кино лентата у нас. Охудожествената история на загадъчния мъж (истинското му име е Георги) се трансформира в основа за първия ѝ игрален филм. Бащата, за жалост, не доживява премиерата, само че съумява да прочете сюжета.
Това е първата българска връзка във " Васил ", а втората идва с копродуцентското присъединяване на Activist 38 - или Мина Милева/Весела Казакова, добре познатото режисьорско дуо от " Звярът е още жив ", " Котка в стената " и " Жените в действителност плачат " и финансовата подкрепа на НФЦ. Така в продукцията попада и Иван Бърнев като реализатор на основната роля. Известен със своите комедийни превъплъщения - упражнил ги е към този момент и при международни майстори на киното като Иржи Менцел ( " Обслужвах британския крал " ) - той внася нови нюанси в облика на Васил, написан от Прат. Химията сред него и известния испански артист Кара Елехалде ( " Испанска спекулация " ), в ролята на бащата, заработва незабавно, въпреки че при започване на фотосите Бърнев не знае нито дума испански.
Така се ражда този благ, съкровен, топъл и хуманен филм, който влияе ободряващо като диалог със остарял другар.
" Васил " взема на въоръжение стандартите за пришълеца, който внася ужас в подредения ни свят. Въпреки ненадминатото му майсторство имигрантът е обект на предубеждения в клуба по бридж; въпреки да го е приютил на дивана си и двамата да споделят пристрастеността към шаха, пенсионерът Алфредо разменя единствено дежурни изречения с него и не позволява откровено доближаване. Когато дъщерята, езиковед и преводач, споделя за българина със своя колежка, тя я обстрелва с резултати от Google за корупцията и бедността у нас. Испанската администрация е недружелюбна към безработните без непрекъснат адрес, въпреки че Васил има поддръжката на към този момент интегрираната ирландка Морийн.
Но всичко това е единствено върхът на айсберга. Дълбоко в себе си всеки от героите копнее за непосредственост със себеподобните - и разбирането, че нещата, които ни свързват, са повече от тези, които ни разделят, е току зад ъгъла (макар че тогава Васил към този момент е завил към идващия си адрес, Канарските острови). Краткото " прехвръкване " на българина през живота им отключва потребности, за които не са подозирали - като това татко и щерка най-накрая да си отидат на посетители. Историята за имигранти и тяхното (не)приемане сродява " Васил " с кино лентата на Милева и Казакова " Котка в стената ", само че в случай че те избират сатиричния, социално-реалистичен ключ за своя роман, Авелина Прат го поръсва с една съвсем приказна тактичност и деликатност. Превръща прозата на имиграцията във филм за чудото на човешкото.
Що се отнася до героя Васил, него тя описва по ненадейно великодушен и доблестен метод. Той е колкото тайнствен и непретенциозен, толкова и впечатляващ - с гросмайсторските си умения по шах и бридж, със сръчността да извършва дребни домашни поправки, с ненатрапената си просветеност, с професионализма като готвач (това е работата, която намира в Испания) - засрамвайки с мусаката си даже гърка притежател на ресторанта... А Иван Бърнев, с органичното си наличие и сините си очи, въплъщава безпроблемно всяка от тези негови черти. В по-широк проект " Васил " е прелестна реклама за България - такава, каквато сами мъчно бихме се сетили да си създадем.
" Васил " напълно явно е камерен и нискобюджетен филм, каквито ми се желае (и трябва) да се появяват по-често и у нас. Нищо скъпо, сложнопостановъчно или претенциозно няма в този обикновен роман. Не се случват трагични събития, няма препускащо деяние, ярки костюми или разточителни декори, по-голяма част от фрагментите са снимани в стая или кафене. Не е кой знае какъв брой богат на разговор, защото в, изключително първоначално, испанският речник на основния воин е мощно стеснен. Но във " Васил " паузите приказват, тишината има значение и повече неща се подсказват, в сравнение с се споделят. Резултатът е чудесна малка история, с прелестни актьорски осъществявания и дребни, неуловими детайли, които носят посланието на кино лентата и всеобщия блян за човещина и схващане.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ